Hebrews 1
Посланието, надписано още в най-древните ръкописи „до евреите“, е всъщност едно забележително апологетично съчинение на ранната църква. Написано е на изискан богословски език и е изпратено до покръстените евреи в Палестина, за да ги утвърди във вярата, че Иисус е очакваният от еврейския народ Месия, Христос – Помазаникът, Който несравнимо превъзхожда всички древни пророци. В началото не се посочва автор, а в текста липсва и указание за получателите на посланието. Като цяло в него личи влиянието на мисълта и стила на ап. Павел; в 13:23 се споменава поименно и Тимотей, а след това като място на написването се посочва Италия. Затова традиционно се приема, че е написано от ап. Павел (или поне от негов ученик, юдейски християнин, добре владеещ гръцки език) в Италия по време на (или скоро след) първия престой на апостола в затвора в Рим. Съдържанието може да се раздели по теми така: Бог окончателно се открива на хората чрез въплътения Божий Син, Който превъзхожда ангелите, превъзхожда и Мойсей (1:1 – 4:13), Иисус Христос, съвършеният и окончателен Първосвещеник на Божия народ по образеца на Мелхиседек, чрез Своята кръстна смърт осъществява пълното помирение на хората с Бога, въвежда Новия Завет и открива за нас достъпа до Бог Отец (4:14 – 10:18), препоръка за смелост при гоненията и примери за твърда вяра в историята на богоизбрания народ (10:19 – 12:3), заключителни наставления към християните (12:4 – 13:19), поздрави и благослов (13:20-25). Християните, до които е отправено посланието, са част от един народ, който сред изпитания напредва към окончателното изпълнение на древните обещания. Затова очите им трябва да са обърнати към Иисус Христос, Който също позна позора на кръстната смърт, но сега стои отдясно на Бог Отец в небесна слава като Ходатай за Своята Църква. Нужно е да бъдем верни на Този „велик Пастир на овцете“(13:20) независимо от всички трудности. „Иисус Христос е един и същ вчера и днес, и за вечни времена“(13:8).Величието на въплътения Божий Син
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, 2в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света. 3 a Той е сияние на славата на Бога и образ на Неговата същност, и държи всичко чрез могъщото Си слово. А след като чрез Себе Си ▼▼ 1:3 В някои ръкописи липсва: „чрез Себе Си“.
очисти греховете ни, седна отдясно на величествения Отец във висините. Божият Син превъзхожда ангелите
4 И Той стои толкова по-горе от ангелите, колкото по-достойно в сравнение с тях е името, което е наследил. 5 c Защото никога на никого от ангелите Бог не е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“И още: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син.“ 6 Когато въведе Първородния във вселената, също каза: „Нека се преклонят пред Него всички Божии ангели.“ 7 d За ангелите се казва: „Ти правиш ангелите Си ветрове и служителите Си – пламъци на огън“, 8 e а за Сина: „Престолът Ти, Боже, е вечен и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство. 9Ти обикна правдата и намрази беззаконието. Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от тези, които Ти принадлежат“. 10 f И още: „В началото Ти, Господи, сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце. 11Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш, те всички ще овехтеят като дреха 12и Ти ще ги смениш като облекло – и ще се променят; но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат.“ 13 g А на кого от ангелите Бог е казал някога: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“? 14Нима ангелите не са духове за служение, изпращани да помагат на онези, които ще наследят спасение?
Copyright information for
BulCont